Списание „Truth for today”, 1998 г.
В някои общества най-мощната движеща сила е желанието за успех. Светът проповядва: „Ако искаш да си някой, трябва да успееш!“ Всеки е повлиян от стремежа да е по-голям, по-бърз, по-добър, по-хубав, по-силен, по-умен, по-богат или по-влиятелен. Някои са повлияни негативно: като видят, че не могат да успеят в тези неща, се отказват.
Християнинът също е повлиян от тази гледна точка. Той постоянно е изкушаван да направи успеха свой приоритет номер едно. Какво трябва да е нашето гледище? Каква учи Библията за успеха?
Успехът в света не е грях
Християнинът също е изкушен да мисли, че всички, които успяват в този свят със сигурност са грешници, че да си богат или влиятелен е нещо погрешно. Библията наистина дава някои много негативни изявления, свързани с тези, които са успели. Яков пише: „Нали богатите ви угнетяват и те ви влачат по съдилища?“ (Яков 2:6b). Исус казва, че „По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ (Мат. 19:24b). Павел казва, че сред призваните „няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.“ (1 Кор. 1:26b).
Въпреки това Библията не казва, че ВСИЧКИ богати притесняват християните, нито че е НЕВЪЗМОЖНО за богат човек да влезе в Божието царство. Старият завет даже ни дава доста примери на хора, които са били финансово успели и въпреки това са били верни на Бога. Авраам бил верен на Бога и Той го благословил с богатство (виж Битие 12:16; 13:2, 6; 14:14). Заради верността на Йосиф, Бог бил с него и го направил втори след фараона. Даниил бил един от най-важните хора в царство Вавилон и Персия.
Дори в Новия завет ние получаваме някои сведения, че поне някои от членовете на църквата са успешни от светска гледна точка. Когато Павел казва „няма мнозина силни“ и „няма мнозина благородни“, той явно има предвид, че все пак някои сред християните в църквата са наистина влиятелни и благородни. В Римляни 16:23 Павел казва: „Поздравява ви Гай, гостоприемник на мен и на цялата църква. Поздравява ви градският ковчежник Ераст и брат Кварт.“ Гай, когото Павел кръщава (1 Кор. 1:14) явно е богат човек, след като е домакин не само на Павел, но и на събранията на цялата църква. Като градски ковчежник Ераст е бил на позиция в градската управа от изключителна важност. По-нататък Павел дава инструкции на богатите (1 Тим. 6:17), което показва, че поне няколко човека в ранната църква е можело да се нарекат „богати“. Накрая, в ранната църква е имало хора, които са били в състояние да приютят събранията на цялата църква (Деяния 12:12). Други са били достатъчно богати, за да притежават слуги и роби. (Филимон е един от тях).
Световният успех не е доказателство, че човек е угоден на Бога
Всеки добър и съвършен дар идва от Бога (Яков 1:17). На какъвто и успех да се радваме, ако е нещо добро, значи е от Бога. Ние трябва да Му благодарим за това.
Трябва обаче също да имаме предвид, че няма директна връзка между световния успех на някого и праведността. Не можем да мислим, че всеки успял човек е непременно грешник, но и не можем да мислим, че непременно е и светец.
Писанията най-редовно са на страната на бедния и онеправдания. Самият Христос израства в бедно семейство. Дори след като влиза в служение, Той си остава беден. Той проповядва от чужди лодки, язди чуждо магаре, спи в чужди къщи, погребан е в чужд гроб. Доколкото ни е известно не е притежавал никакъв имот. Когато умира, единствените Му притежания, са дрехите на гърба Му. Той определено не е успешен от светска гледна точка.
Точно като Исус, много и дори повечето от Неговите последователи, са бедни. Исус цитира следния пасаж от Исая, за да потвърди, че Той е Месия:
„Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените…“ (Лука 4:18)
Библията разсейва идеята, че успеха и богатството се дават право пропорционално на праведността на човек. Книгата на Йов демонстрира, че праведен човек може да изгуби всичко. Срещата на Исус с богатия младеж ни учи, че човек може да е богат и влиятелен (дори морален), и все пак да не е спасен. Притчата за Лазар и богатия ни учи, че земния успех, не непременно е знак за праведност или пък, че показва Божието одобрение.
Успехът в света не е обещан или изискван от Бога
Някои в днешно време проповядват т. нар. „учение на просперитета“ – „Евангелието на здравето и богатството“. Най-общо тяхното учение гласи:
„Служи на Бога и забогатей (или бъди здрав)… Бог иска да си богат (или здрав)… В Библията го пише. Бог го казва. Така, че мисли Божиите мисли. Трябва да го изискваш… и е твое…
Бог желае финансовия успех на всяко Свое дете, затова ако един християнин е беден, означава да живее един победен от Сатана живот… Понеже ние сме Божии деца, децата на Царя на царете, ние винаги трябва да сме първа класа – трябва да имаме най-доброто и най-голямото… защото това носи слава на Бога.“ (Gordon D. Fee, “The Disease of the Health and Wealth Gospels”, Pulpit Helps (Ноември 1981).
Като противовес на това виждане намираме няколко библейски съображения. Исус и Неговите ученици са бедни. Апостолите не са живели живот сякаш са деца на Цар. Повечето новозаветни християни са били бедни.
На християните не е дадено обещание за земен просперитет. В Мат. 6:33 ни е обещано, че ако поставим Христос на първо място, „всичко това ще ви се прибави“. В този контекст Исус говори за всичко необходимо за живота, а не за лукс. Марк 10:29, 30 обещава, че ще получим стократно всичко, което сме оставили заради Христос, обаче всичко това идва заедно „с гонения“. И като се вземе предвид опитността на ранната Църква, става ясно, че обещанието се отнася най-вече до духовни, нематериални благословения. Исус казва, че е дошъл, за да имаме изобилен живот (Йоан 10:10). Отново – обещанието се отнася до духовно, а не материално изобилие.
Новият завет предупреждава против любовта към парите (1 Тим. 6:9, 10, виж също историята на богатия младеж в Мат. 19:16-22). Ние четем, че „грижите на този свят и примамката на богатството заглушават словото“ и не му позволяват да произведе плод (Мат 13:22). Павел казва: „А благочестието с удовлетворение е голяма печалба; защото не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо. Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни. А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби.“ (1 Тим. 6:6-11).
От световна гледна точка най-неуспешните хора, които можете да си представите, са тези, които умират за Христос. От библейска гледна точка те са най-успешните. (Откр. 7:9-17)
Успехът в света не е главната цел
Светът учи, че за да си „някой“, трябва да правиш много пари. Това лесно може да се превърне в главна цел на човека. Павел обаче ни казва, че се е научил да е доволен, в каквото и положение да се намира (Фил. 4:11, 12). В посланието към евреите авторът пише: „Не се увличайте в сребролюбие; задоволявайте се с това, което имате, защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя““ (13:5).
Сред изкушенията на Исус (Мат. 4) дяволът избра власт („всички земни царства“) и престиж („хвърли се… и Той ще прати ангелите Си за Тебе.“). Исус отхвърли тези изкушения. Ние знаем, че идолопоклонството е грях. В днешно време не много хора са изкушени да се поклонят буквално на дървен или каменен идол. Въпреки това мнозина са изкушени да се поклонят на олтара на богатството и да се стремят да направят стремежа към просперитет своя главна цел в живота. Ние също трябва да издържаме на това изкушение.
Библията учи християните как да използват плодовете на успеха
Ако един християнин все пак е успешен от световна гледна точка е съветван от апостол Павел така: „На онези, които имат богатството на този свят, заръчвай да не високоумстват, нито да се надяват на несигурното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; да правят добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.“ (1 Тим. 6:17-19)
Тук Павел прави 4 изявления относно богатите.
Не бъди високомерен. Няма за какво да си високомерен, защото всичко, което имаш, ти е дадено от Бога.
Не се осланяй на богатството си. То може да е полезно и приятно, но моментът, в който стане основа на твоята надежда или започнеш да уповаваш на него за своето щастие и сигурност, ти вече си започнал да прославяш него вместо Бога.
Доверявай се на Бога. Богатството е несигурно и преходно. Бог е сигурен и достоен за доверие. Той заслужава доверие, защото Той те снабдява с всичко, от което се нуждаеш.
Използвай правилно богатството си. Прави добро. Бъди щедър. Споделяй го. Бог ти е дал богатство и успех, не за да го държиш за себе си и само ти да се възползваш от него, а за да можеш да благославяш другите, като споделяш благата си с тях.
Прави това и ще имаш богатство на Небето. Както някой беше казал: „Не можеш да го вземеш със себе си, но можеш да го изпратиш пред себе си.“
Истински успех е успехът в духовните неща
Да „богатееш в Бога“ (Лука 12:21) е истински важното. Онова, което е важно, не е да имаш хубава къща на земята, но да имаш дом на Небето; не да имаш пари в банката, но да имаш „съкровище на Небето“, не да имаш статут на земята, но да си дете на Бога, не да си „някой“, а да си слуга.
Кои са най-успешните хора сред нас? Кои са най-изтъкнати? Не са ли онези, които са изправили живота си пред Бога, живеят християнския си живот пълноценно – помагайки на другите, служейки и довеждайки хора до Христос?
Нашите дарби трябва да бъдат използвани, за да постигнем духовен успех, вместо земен. Например един човек, който бил обречен на успех във фарисейската система, се отказал от всичко, за да стане част от секта, за която „навсякъде говорят против това учение.“ (Деян. 28:22). След дълги изпитания, накрая той бил умъртвен. Но преди това използвал всичките си дарби и таланти на пълен потенциал в тази своя новоприета кауза. Ние познаваме този човек, който разменил сигурен успех за презирана и преследвана кауза – апостол Павел.
Представете си християнин продавач, на когото е предложена промоция в неговата компания. Така би могъл да изкарва повече пари, но той отказва промоцията, защото работата му в момента му дава повече възможности да се среща с хора и по този начин да ги води при Христос. Той разменя промоцията, заедно с покачването на престижа и заплатата, за възможността да прави повече добро за Божието царство.
Понякога най-доброто решение, което един християнин може да направи, е да се откаже от възможността за земен успех, за да постигне по-голям духовен успех и да помага на Църквата да расте. Неуспелият в този живот може да е успял в бъдещия, докато успелият тук, може да се окаже банкрутирал пред Божия съд.
Comments