Стажант в Програмата "Варнава" на БХСС за учебната 2024/2025 година

1. Рени, разкажи ни за себе си, за своето семейство, за твоя път към Бога и каква е ролята на БХСС в това приключение?

Здравейте! Казвам се Рениета Пашова и съм на 28 години, родена съм в град Горна Оряховица, където и живея в момента. От малка се занимавам с музика, като това се превърна и в моя професия - преподавам пиано и пеене на деца.

В момента съм студентка във Великотърновския университет и уча "Педагогика на обучението по музика" - магистърска степен. В свободното си време обичам да пътувам, да се разхождам, да гледам филми, както и да прекарвам време с приятели. Израснала съм в любящо и подкрепящо семейство, което ме възпита в добри морални ценности и ме насочи към това да вярвам, че съществува по-висша сила, която управлява света.

Вярвах, че има Бог, но не го познавах докато на 18 годишна възраст не започнах по-усилено да размишлявам за смисъла на моето съществуване и смисъла на живота като цяло. Усещах празнина и неудовлетвореност, липса на мир и несигурност от това, което ме очаква, въпреки, че привидно всичко в живота ми беше наред. Опитвах се да намеря смисъл в различни духовни практики и учения, лутах се, но така и не намирах това, което търсех. Скоро след това се преместих да живея в Англия с родителите си и там бях поканена на църква. Навсякъде, където отидех, бях заобиколена от хора, които по някакъв начин ме водеха към Бога - този път истинския и единствения!

Обръщайки се назад, съм благодарна на Бога за начина, по който ме привлече към Себе си, и че както се казва в Йеремия 29:13, Той е верен да се яви на тези, които го търсят с цялото си сърце. Посещавайки църква и общувайки с вярващи хора, започнах да получавам отговори на всичките си въпроси и усетих, че това беше истината, която бях търсила. Не след дълго приех Исус за свой спасител и Господар.

Няколко години по-късно, след като завърших бакалавърска степен в Англия, се върнах отново в България. Бях прекарала голяма част от съзнателния си живот там и преходът за мен беше доста труден. Напуснах България търсеща и донякъде изгубена, върнах се съвсем различен човек - променена и новородена в Исус. Нямах почти никакви вярващи приятели в България, нито църква и се притеснявах дали ще се приспособя. Едно от нещата, които ми помогнаха отново да се почувствам приета и на мястото си са групите на БХСС.

Първоначално посещавах групата на завършилите студенти, а след като записах магистратура - групата на студентите. БХСС е важна част от живота ми и играе роля както на духовно семейство, така и на общност, която ми помага да се доближавам до Бога и да се уча как да помагам и на другите да Го познават по-добре.

2. Ти си хвалител - музиката за теб е важна. Би ли ни разказала повече за това как ти служиш в тази насока, както и за всяко друго служение, с което се занимаваш! Какво учиш от Бога напоследък?

Благодарна съм за възможността да служа като хвалител в църква и за прекрасния ни екип хвалители, от които се уча и вдъхновявам. През годините научих, че има голяма разлика между това да си просто музикант и да си хвалител. Дълго време ми беше трудно да спра да анализирам хвалението и да го считам като изпълнение, което трябва да е перфектно, за да е добро. Благодарна съм, че Бог ме доведе до такъв момент, в който да оставя всичко в Неговите ръце и да съм просто съд, който да бъде изпълван със Святия Дух и употребяван, за да послужи на другите.

В последно време Бог ми дава нови откровения за хвалението като мощно оръжие за духовното воюване, което дори и понякога да не осъзнаваме, водим всеки ден. Той ми разкрива важността на думите, които изговаряме или изпяваме в хваление, както и силата на отделните инструменти и мелодиите, които създаваме чрез тях и чрез гласовете си.

Напоследък много ме вдъхновява историята за победата на израелтяните при Йерихон. Вярвам, че днес също имаме силата да събаряме стени (физически и духовни) чрез силата на хвалението и поклонението, както и чрез твърдото стоене във вяра и маршируване в победата, която имаме в Исус, и съм щастлива, че мога да бъда войн за Божието царство и да израствам в това служение!

В последните няколко месеца започнах и да помагам с воденето на библейски изучавания в групата на БХСС. За мен това е възможност да изучавам Библията по-целенасочено, както и да бъда креативна с начините, по които мога да помагам на други да черпят от Словото.

3. От тази учебна година ти си стажант в Програмата "Варнава". Какво те накара да се включиш? Какво очакваш от времето си в нея? Какво е впечатлението ти до този момент?

След като започнах да водя библейски изучавания, открих, че това е нещо, в което бих искала да се развивам повече, както и да участвам по-активно в групата на БХСС във Велико Търново. Смятам, че програмата "Варнава" беше следващата естествена стъпка в тази посока, а свидетелствата на други студенти, които вече бяха преминали през Програмата ми помогнаха да взема това решение и за себе си. До сега книгата "Духовния водач" от Осуалд Сандърс, която имахме да четем през лятото ми беше изключително полезна - може би една от най-смислените християнски книги, които съм чела досега. Тя отвори очите ми за ролята на водача като слуга и беше една наистина полезна теоретична подготовка за това, което в момента уча и на практика. 

Срещите с моя прекрасен ментор Деси и съветите и примера, които тя ми дава, са безценни. Едно от нещата, ня които се уча е да си поставям реалистични цели за израстване и да съм постоянна в изпълнението на малките стъпки към тези цели. Вълнувам се и за всичко, което тепърва предстои и това, което Бог ще извърши до края на Програмата както у мен, така и у другите варнавци, чийто опит също е насърчение за мен!