Стажант в Програмата "Варнава" на БХСС за учебната 2024/2025 година

1. Милена, разкажи ни за себе си, за своето семейство, за твоя път към Бога и каква е ролята на БХСС в това приключение?

Здравейте! Казвам се Милена Щерева. Родом съм от Сливен, но от четири години живея и уча в Пловдив. Като бакалавър съм завършила Лингвистика с бизнес администрация, а сега като магистър ще уча Управление на човешките ресурси. В свободното си време обичам да чета, да готвя, да ходя на разходки и да пътувам.

Израснала съм в невярващо семейство, но връщайки лентата назад, виждам как Бог е имал план за нас и нашето спасение и винаги е бил до мен и семейството ми. Преди 17 години с родителите и сестра ми (по-малка е от мен с 4 години) претърпяхме много тежък инцидент, след който мама започна да търси Бога. Години наред посещаваше църква, споделяше ни Благата вест, четеше ни от Словото, но всички вкъщи някак я игнорирахме и не искахме да приемем нищо от това, което правеше.

Преди 10 години обаче на баща ми му се наложи да му бъде сменена едната става, но Бог го изцели съвършено и покрай това чудо той, аз и сестра ми се обърнахме към Исус и Го приехме за наш спасител. Благодарна съм на Бога, че макар и много години да се дърпах, Той не се отказа от мен и в крайна сметка ме срещна точно тогава, когато имах най-голяма нужда от Него.

Ролята на БХСС в това мое приключение е голяма. Макар да започнах да посещавам изучаванията чак в четвърти курс, Бог работеше много през тази година и продължава да го прави. Благодарна съм Му за хората от БХСС, които постави в живота ми, защото покрай тях се запалих да Го търся повече и повече.

2.Знам, че работиш в банка. Има ли нещо, което научаваш за работата в корпоративна среда, което ти помага да разбираш света и Бога по-добре. Какво си научила за свидетелстването пред невярващи колеги? Какво учиш от и за Бога напоследък?

Работата в банката всъщност е много динамична, тъй като работя главно с клиенти. Това, което напоследък забелязвам е, че е много важно да усетиш човека срещу теб и неговата нужда, което пък ми помага да разбирам как Бог приема всеки един от нас, без значение какви недостатъци имаме.

През годините ми в училище и в университета мога да кажа, че натрупах опит в свидетелстването сред невярващи и най-важни за мен са действията ми и примера, който давам на хората около мен. На работа е по същият начин – старая се да бъда добър пример, колегите ми да виждат Христовия характер в мен, а когато се отвори възможност им споделям за Бога без да натрапвам вярата си. Забелязала съм, че по този начин хората сами искат да знаят повече за Него.

Напоследък това, върху което често размишлявам е една от заповедите на Христос „Да възлюбиш ближния си както себе си“. Много пъти сме склонни да се разочароваме от поведението на хората около нас и да трупаме негативи към тях, забравяйки каква заповед ни е оставил Исус. Искаме нас да ни обичат, да се държат добре с нас, да ни се отдава почит, но понякога забравяме, че това се изисква и от нас. Любовта ни обаче трябва да е като Христовата – безусловна, дълготърпелива и милостива.

3. От тази учебна година ти си стажант в Програмата "Варнава". Какво те накара да се включиш? Какво очакваш от времето си в нея? Какво е впечатлението ти до този момент?

През изминалата година, в която бях част от БХСС, получих много – както откъм взаимоотношения с останалите студенти, така и откъм духовно израстване. Малко преди да свърши академичната година знаех, че искам да допринасям за БХСС. Затова причината да се включа в програмата „Варнава“ е именно това -  да послужа на други студенти. Да им помогна да бъдат приобщени, да допринасям доколкото мога с доближаването им до Христос и с духовното им израстване.

От времето си в Програмата очаквам самата аз да се доближа още повече до Бога, да продължа да се развивам духовно, да развивам организационните и лидерските си качества и умения, но най-вече да се развивам като личност, отразяваща Христовия характер в абсолютно всяка една сфера от живота си. Очаквам да създам още нови приятелства с останалите стажанти в Програмата, както и да изграждам добри приятелски взаимоотношения и с ментора си. 

Впечатлението ми до този момент е, че всеки стажант и всеки ментор е повече от отдаден на това, което прави. Всеки един от тях е приел с отговорност призива си и е готов да послужи на Бога с цялото си сърце.