Стажант в Програмата "Варнава" на БХСС за учебната 2024/2025 година

1. Еми, разкажи ни за себе си, за своето семейство, за твоя път към Бога и каква е ролята на БХСС в това приключение?

Здравейте, казвам се Емануела Манчева и съм на 20 години. От Бургас съм, но сега уча в София германистика и русистика. Обичам децата и мечтая да стана учителка. Част от любимите ми занимания са ученето на нови езици, ръчната изработка от мъниста или други пипкави материали, музиката, както и волейбола.

Израснала съм в прекрасно християнско семейство, което обича Бога и ми е пример на искрена посветеност на Него. От мъничка знам много за Исус и в началото на тийнейджърските си години аз също предадох живота си на Него. Винаги съм обичала да се запознавам с нови хора и когато дойдох в София, Бог ме благослови да попадна в групата на БХСС. Още в първия ден, когато отидох на група, знаех, че това е моето място и с голяма радост и вълнение започнах да ходя на всички събития. Създадох безценни приятелства, незабравими спомени и научавах още повече неща за Бога. И разбира се, всичко това не спира и до днес, за което съм изключително благодарна.

2. От тази година ти си в лидерското ядро за студентските групи в София. Кои са предизвикателствата, какво учиш от Бога за работата с хора, за заемането на лидерска позиция?

Няма да забравя как точно преди година, някой ми предложи да опитам да водя библейско изучаване. Първата ми мисъл в главата беше, че това няма как да се случи някога и не бих се справила с нещо подобно. Представях си го твърде стресиращо. Но сега много се радвам, че приех тази покана и колкото и да се притеснявах, се съгласих.

Всъщност, оказа се, че изобщо не е толкова страшно, колкото очаквах. Даже обратно, разбрах, че е изключително изграждащо, интересно и полезно. Едно е когато чета от Библията само за мен, и съвсем различно е, когато знам, че това е изучаване не само за мен, но и за други хора.

Започнах много повече да обръщам внимание на детайли, които преди не са ми правили впечатление, а с тях опознавам още повече и характера на Бога. И това е много интересно, да ровя из различни преводи, да се съветвам с други хора, да си разсъждавам дълбоко върху всеки стих и да гледам как Бог се разкрива на мен и на другите. Подготвям се и правя това, което мога, но останалото го прави Той-дава благодат, водителство, мъдрост, мир и радост.

Напоследък разбирам, че лидерът се грижи и за това хората да бъдат предразположени и отворени, както и да усеща по какъв начин и в коя насока да върви групата. Отговорна и важна задача е, затова е важно да бъде близо до Бога и да бъде чувствителен към водителството Му. Не е извисена личност, а обратно-точно той служи на другите, дори и понякога това да изисква жертви. Любовта към хората е водещия мотив, съпроводен със съчувствие, изслушване, молитвена подкрепа, време и внимание. И наистина, Бог не търси перфектни хора, знаещи и можещи всичко, Той търси сърца, които искат да Му служат и ги използва по най-удивителни и красиви начини.

3. От тази учебна година ти си стажант в Програмата "Варнава". Какво те накара да се включиш? Какво очакваш от времето си в нея? Какво е впечатлението ти до този момент?

Свидетелствата, които ми дадоха предишните варнавци доста ме насърчиха. Когато ми разказаха за това как Бог ги е изграждал и променял по време на програмата, желанието да се включа и аз, се запали и в мен. Знаех, че ще ми помогне да израсна духовно, и ще ме научи да служа по-добре и на други после. И това, което очаквах, се случва и сега. Всички материали, дискусии, поставени цели, и помощта от менторите са изключително полезни за мен и със сигурност съм впечатлена и удовлетворена.