Стажант в Програмата "Варнава" на БХСС за учебната 2024/2025 година

1.Ели, разкажи ни за себе си (какво обичаш да правиш, любими занимания, хобита, работа), за своето семейство, за твоя път към Бога и каква е ролята на БХСС в това приключение?  

Здравейте, казвам се Елица Горанова, на 26 г. съм от гр.Вършец. Преди две години завърших графичен дизайн в София и сега работя като дизайнер на пълно работно, време, а в свободното си такова съм и фрийлансър. Освен дизайнът, голяма моя страст е и музиката. Обичам да пътувам, доказателство за това е, че вече 7 години почти всеки уикенд пътувам от София, където работя през седмицата, до Вършец, където е моята църква, там служа в хвалебния екип. Обичам природата, настолните игри и времето с приятели.

Когато някой ме накара да кажа нещо интересно за себе си първото, с което започвам е, че имам голямо семейство: много братовчеди, братовчедки, лели и чичовци и с доста от тях живеем заедно във Вършец . Още по-интересното, обаче е, че почти всички са вярващи и посветени на Бога. Аз съм четвърто поколение вярваща и съм благословена да израстна със знанието за Бог, но както в живота на всеки, така и аз имах своя момент на лична среща с Него. Този момент за мен се случи в студентските ми години, когато Бог ми показа, че може да бъде не просто Бог на моите родители и семейство, но мой личен Спасител. Знам, че Бог ме доведе в БХСС и съм благодарна за всички приятелства, които създавам тук. Насърчена съм, от това, че всички заедно търсим Бог и израстваме един покрай друг в разбирането и вярата си. Моята вяра вече не зависи от хора, но е прекрасно, когато споделяш пътя си с приятели. 

2.Ти се занимаваш с изкуство - и изобразително, и музка. Какво те привлича в тези области? Кои са предизвикателствата в тази област? На какво те учи Бог?    

Бог е Творец и е привилегия да се доближавам до Него, чрез изкуството. Харесва ми това, че работата ми е креативна, но понякога това е и голямо предизвикателство. Трудно и изморително е постоянно да даваш нови идеи и понякога просто се чувстваш като пресъхнал кладенец. В такива моменти започваш да търсиш идеи и вдъхновения от различни места, но както говорихме и на един от семинарите на миналогодишния форум на БХСС, много е важно откъде пълниш своята душа. Винаги когато нямам идеи се моля и Бог бързо насочва мислите ми към решението.

Нещо друго, което уча покрай изкуството и музиката е, че понякога няма само един конкретен “правилен” начин да направиш нещата щом целта е правилна и постигната, Бог ни дава голямо пространство, за да вкараме своето въображние и да изявим личния си почерк, така както Той показва Своя във всичко, което е сътворил.  

3.От тази учебна година ти си стажант в Програмата "Варнава". Какво те накара да се включиш? Какво очакваш от времето си в нея? Какво е впечатлението ти до този момент?  

Разбрах за програмата “Варнава” миналата година на една от групите и още веднага много ми хареса идеята да работя с ментор, върху лидерските си умения и изграждане на характер, а и вече посещавах събиранията от около година и исках да се включа към някое служение, за да мога и аз да давам, освен да получавам.

Очаквам от времето в програмата да успея да подобря уменията си за изслушване и обгрижване на хората около мен, Исус най-вече задаваше въпроси на хората, а не им даваше директно отговорите, това също е нещо, върху което работя. До момента в програмата работя доста и върху молитвения си живот и по-задълбоченото изучаване на Словото, харесва ми работата с моя ментор, ресурсите, които разглеждаме са доста полезни. Харесва ми и това, че просто си предизвикан да излезеш от зоната си на комфорт, имах възможността да говоря пред хора и видях, че не е толкова страшно.

Спокойно бих казала, че участието ми в програмата е едно от най-добрите решения, които съм правила за моето израстване в личен и духовен план.