Стажант в Програмата "Варнава" на БХСС за учебната 2024/2025 година

1. Габи, разкажи ни за себе си (какво обичаш да правиш, любими занимания, хобита, работа), за своето семейство, за твоя път към Бога и каква е ролята на БХСС в това приключение?  

Здравейте, казвам се Габриел, от град Варна завършил съм „Технически университет Варна“ и работя като програмист. Обичам да прекарвам време с приятели, да играя видео игри, да карам лонгборд и да помагам на другите около мен. От малък се интересувам от видео игри и това породи в мен интерес как са направени, какво всъщност представляват, бих ли могъл да създавам и аз. От там тръгна идеята да започна да уча програмиране и да се развивам в тази сфера. Освен в създаването на видео игри, мечта ми е също да разработвам средства които биха спомогнали в библейската среда. 

Макар да съм израснал в християнско семейство, да съм посещавал църква и да съм общувал с християни е имало време, когато не съм се чувствал християнин, нито близък до Бог. Нито едно от тези неща не те прави истински последовател на Исус. Последните няколко години бяха за мен истинска промяна. Бог се разкриваше все повече и повече в живота ми и това се случваше на отскоци според това което вършех и колко допусках Бог да работи в живота ми.  

Най-големия отскок, който съм имал във вярата ми се случи докато бях на БХСС. За БХСС научих през третата година от студентския ми живот. Това беше нещо много важно за мен. Самата идея да се срещам с други студенти на моята възраст, които да се подкрепят и да изучават Бог заедно беше нещо много невероятно за мен. До този момент не съм имал толкова досег с християни на моята възраст, виждах поведението им, колко много са сплотени и че това да си християнин не е само за възрастните, а е за всички и е истинския начин на живот. 

Първите години когато съм посещавал изучаванията на БХСС бяха истинско предизвикателство за мен, бях различен от останалите, всички ми изглеждаха толкова по-близки до Бог, от колкото съм аз. Наистина много трудно ми беше дори присъствието ми покрай другите. Изпитвах неспокойство, отчуждение, самотност, макар да бях сред тях, се чувствах различен, отделен, недостоен да съм сред тях. Но БХСС остана за мен правилната среда в която да бъда, да се боря да бъда част от хората в моя град, които истински търсят Бог и вършат добри дела, както се очаква от истински последовател на Исус.  

Борбата ми с неспокойството покрай другите християнски студенти не спираше, докато не отидох на един от годишните форуми на БХСС. На място с толкова много хора около мен, да се чувствам неспокоен, самотен, отчужден, беше ужасно неприятно. И още на първия ден от форума реших че повече не искам да бъда чужд, да се чувствам самотен и неспокоен. Това беше може би най-големия ми скок във вярата който съм имал. Започнах да общувам повече с хората около мен, да ги търся. Притеснението ми все повече намаляваше. Започнах да се виждам със студентите от БХСС и извън събитията които се организираха от БХСС. Заедно с това нарастваше и нуждата да научавам повече за Бог, да споделям живота си с Него и да спазвам заповедите Му по още по-добър начин. БХСС има голяма заслуга в изграждането ми като последовател на Исус и това е огромно щастие за мен. 

2. Ти си вече завършил студент. Кои са предизвикателствата, с които човек се сблъсква, когато пренасочва живота си от учебен режим към живот само в работна среда? Какво учиш от Бога напоследък? Какво би могъл да посъветваш всички, завършили или завършващи студенти, когато пренастройват живота си?  

Започнах работа още по време на моето студентство. Много е трудно човек да учи и да работи, но Бог ме беше снабдил с работа, която да не ме изтощава твърде много и да имам възможност да уча без твърде много да се безпокоя дали ще имам време, как ще наваксам. В този период съм се чудил, дали също е нужно да продължавам да уча. Работя по специалността си, защо ли ми е нужно да продължавам да се занимавам с университета. В крайна сметка разбрах че когато човек има възможност да учи, то е по-добре да го направи, защото никога не знае човек какво му предстои, а Бог е устроил всичко, така че да ни подготви за трудностите, още преди да настъпят. 

Когато завърших, се промени средата в която се намирах. Вече нямах задачи, които да трябва да свърша до определен срок, нито притеснения за изпити, да се чудя дали ще се справя с университета. Това което ми трябваше беше да бъда спокоен. Дълготърпението е това на което все още се уча и е много важно за спокойствието. Бог винаги ще ни снабди с това което ни е нужно: знания, работа, приятели, правилни взаимоотношения. Всичко ще ни се даде, трябва само да имаме в себе си надежда, вяра и любов.  

3. От тази учебна година ти си стажант в Програмата "Варнава". Какво те накара да се включиш? Какво очакваш от времето си в нея? Какво е впечатлението ти до този момент? 

Исках да вляза в програмата „Варнава“ с цел да се развия личностно, да прилагам знанията си, да помагам на другите и също да бъде като мой принос за благодарност към БХСС за това което са променили в живота ми завинаги. Желая да помогна на хората които изпадат в моето положение когато съм бил неспокоен, самотен, страхлив, срамежлив, отделен, затворен. Искам да сплотявам другите, да им помогна да виждат повече радост, сплотеност с другите, да имат спокойствие, мир, приятели към които да могат да се обърнат и да поискат помощ и съвет, хора които да останат в живота им като приятели с които да могат да си споделят. Знам колко е тежко човек да бъде сам, отделен и отхвърлен, дори и никой да не вижда това, то може да бъде забелязано, ако само малко се опитаме да го открием. Сплотеността между хората е това което ме вълнува най-много в БХСС и искам да развивам. 

 В програмата „Варнава“ се научих да бъда по-отговорен, да търся отговори по-дълбоко за това което се съмнявам, да откривам любовта в другите хора, да обръщам повече внимание на личностното ми състояние, как да имам по-добра връзка с Бог и да виждам всичко около себе си от погледа на лидер. Програмата и подтиква в мен да споделям повече за себе си, както и правя в момента, да споделям виждания и да търся все по-добри и ефективни начини да помогна на хората около мен в каквито и проблеми да са изпаднали. 

Сблъсках се и с много проблеми в живота, които ми помогнаха да получа наблюдения, които са ми от голяма полза. Някои от които са: „Когато бъдеш наранен от друг човек, най-вероятно този който го е направил не е искал те нарани, но го е сторил с любов към теб, този човек е искал да ти помогне и е направил каквото е мислил за добро, наша е отговорността как ще възприемем всичко“, „Тревожността ни е излишна и ние трябва да се успокоим и да вярваме, че няма причина за притеснения и че Бог ще се погрижи за всичко“ и „Лошите мисли са заблуда, на която не трябва да обръщаме внимание и да не ги възприемаме“. 

Програмата е чудесен път за развитие в живота ми, помага ми да погледна себе си от друг ъгъл, да развивам своите умения и да се справям с проблемите които настъпват в живота ми. Благодарности към ментора ми, който винаги ме насърчава за това което върша, дава ми съвети, които да ми помогнат за по-добър подход за нещата и е добър приятел. Вярвам че всеки може да открие полза за себе си и за другите в програмата „Варнава“ и смятам че е едно от многото прекрасни неща които се случват в БХСС.